„НАД ЭТИМ ПОЛНЫМ СТРАХА СТРОЕМ...”
Владимир Константинович Любич-Ярмолович-Лозина-Лозинский (1885-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАД ТОЗИ СТРОЙ НА СТРАХ И БЕЗДНИ
Над този строй на страх и бездни,
изпълнен с грях, лъжа и лъст,
строиме своя град надзвезден –
наш свят под знамето на кръст.
Ще дойдат ден и час с разплата
за кръв, тревоги и порок,
когато разпната земята
ще посети отново Бог.
Той с кръста – символ на спасение,
ще призове и рай, и ад:
ще екнат каменни вселени
и тайните ще възвестят.
Полярни шапки ще се ронят,
слънца вовек ще се топят
и първозданното си лоно
звездите с нас ще споделят.
От времената смутни с рани
в последен ужас с тоз тормоз
души на жертви ще въстанат,
мълвящи името Христос.
И Бог разпънат, Бог страдалник,
геройства сбрал и грехове,
край Божи шестокрил посланик
с тръбата ще ги призове.
Ликувайки в града всеруен,
ще влязат в храма като в сън,
ще се възнася „Алилуя”
към бури и към гръм навън.
Към рани и към смърт, о, Боже,
към мирова всеобща скръб,
от Теб днес осенени, може
тълпите наши да вървят.
А любовта Ти е безкрайност
и, опростил греховна тлен,
ще ни разкриеш вечни тайни
в несвечеряващия ден.
* Стихотворението е написано в Соловецкия концлагер и е посветено на свещеномъченик Иларион.
Ударения
НАД ТОЗИ СТРОЙ НА СТРАХ И БЕЗДНИ
Над то́зи стро́й на стра́х и бе́здни,
изпъ́лнен с гря́х, лъжа́ и лъ́ст,
строи́ме сво́я гра́д надзве́зден –
наш свя́т под зна́мето на кръ́ст.
Ште до́йдат де́н и ча́с с разпла́та
за кръ́в, трево́ги и поро́к,
кога́то ра́зпната земя́та
ште посети́ отно́во Бо́г.
Той с кръ́ста – си́мвол на спасе́ние,
ште призове́ и ра́й, и а́д:
ште е́кнат ка́менни вселе́ни
и та́йните ште възвестя́т.
Поля́рни ша́пки ште се ро́нят,
слънца́ вове́к ште се топя́т
и първозда́нното си ло́но
звезди́те с на́с ште споделя́т.
От времена́та сму́тни с ра́ни
в после́ден у́жас с то́з тормо́з
души́ на же́ртви ште въста́нат,
мълвя́шти и́мето Христо́с.
И Бо́г разпъ́нат, Бо́г страда́лник,
геро́йства сбра́л и грехове́,
край Бо́жи шестокри́л посла́ник
с тръба́та ште ги призове́.
Лику́вайки в града́ всеру́ен,
ште вля́зат в хра́ма като в съ́н,
ште се възна́ся „Алилу́я”
към бу́ри и към гръ́м навъ́н.
Към ра́ни и към смъ́рт, о, Бо́же,
към ми́рова всео́бшта скръ́б,
от Те́б днес осене́ни, мо́же
тълпи́те на́ши да вървя́т.
А любовта́ Ти е безкра́йност
и, опрости́л грехо́вна тле́н,
ште ни разкри́еш ве́чни та́йни
в несвечеря́ващия де́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Лозина-Лозинский
НАД ЭТИМ ПОЛНЫМ СТРАХА СТРОЕМ...
Над этим полным страха строем,
Где грех, и ложь, и суета, –
Мы свой, надзвёздный город строим,
Наш мир под знаменем креста.
Настанет день и час расплаты
За годы крови и тревог,
Когда-то на земле распятый, –
На землю снова снидет Бог.
С крестом, как символом спасенья,
Он воззовёт и рай, и ад:
И, се, расторгнутся каменья,
Се, бездны тайны возвестят.
Полярные растают льдины,
Погаснет солнце навсегда,
И первозданные глубины
Откроет каждая звезда.
Тогда из тьмы времён смяте;нных
В последнем ужасе угроз,
Восстанут души убиенных
За имя вечное – Христос.
И Бог страдавший, Бог распятый,
Он примет подвиг их земной:
Его посол шестикрылатый
Их призовёт своей трубой.
И в град грядущего, ликуя,
Они войдут, как в некий храм,
И вознесётся „Аллилуйя”
Навстречу бурям и громам.
Тогда, о Боже, к смерти, к ранам,
Ко всей их скорби мировой,
Теперь Тобою осиянным,
Мы, люди, бросимся толпой.
Твоя любовь есть безконечность;
И, ради их нас не кляня,
Ты, Господи, введёшь нас в вечность
Не вечереющего дня.
1926 г.
---------------
Руският поет и духовник Владимир Лозина-Лозински (протойерей Владимир Константинович Любич-Ярмолович-Лозина-Лозинский) е роден на 26 май 1885 г. в гр. Духовшчина, Смоленска губерния. Завършва юридическия факултет на университета в Санкт Петербург (1910 г.) и Петербургския археологически институт (1912 г.). След 1910 г. работи към правителствени служби. Говори няколко европейски езици, пише поезия на руски и на френски. След Октомврийската революция става свещеник в Александро-Невската лавра (1919 г.), през 1920 г. е ръкоположен за йерей и преподава в университета към Петропавловската църква. През 1923 г. завършва Петроградския богословски институт. След 1924 г. на няколко пъти е арестуван с обвинения за монархически заговори. През 1925 г. е осъден на смърт и затворен в Соловецкия лагер, през 1928 г. присъдата му е заменена със заточение в Сибир. През 1934 г. е освободен и служи в Новгород, през 1935 г. е настоятел на катедралния събор „Архангел Михаил”. През 1936 г. е арестуван отново с обвинения за антисъветска дейност, а през 1937 г. отново е осъден на смърт. Разстрелян е на 26 декември 1937 г. в Новгород. Няма издадена стихосбирка. Жизненият му път и поетичното му наследство са отразени в книгата „Лозина-Лозинский В., протоиерей. Из соловецких тетрадей” (1995 г.). През 2000 г. е канонизиран за светец от Руската православна църква.